Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2017 17:34 - Комунистите и ченгетата, разрушителите, са навсякъде
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1848 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.04.2017 17:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


In Mammon They trust[Те се уповават на Мамон, англ. Горе-долу това е изписано върху американските монети. Преди 150 лазарника германският поет и националист, евреинът Хайнрих Хайне, заявил: „Златото е богът на нашето съвремие и Ротшилд е неговият пророк.“ (“Rothschild – ,,Zweite Fortsetzung“: Ein internationales Finanzimperium wird neu geordnet” Von Egon Kaskeline, “Die Zeit”, zeit.de, Hamburg, 28. Mдrz 1969 г., online: http://www.zeit.de/1969/13/rothschild-zweite-fortsetzung ) Следователно, богът от банкнотите на най-могъщата държава е именно този на златото, парите – Мамон.]

Когато след първоначалния им устрем и планини от ненужна жестокост множествата започнат да изтрезняват, стигат до същия извод, до който наблюдателят на лондонския “The Daily Telegraph”, на когото се позовах – не „надигането на една олигархия – управление на малцина“, а направо установяване на пореден абсолютизъм. Дали ще го наречете авторитаризъм, тоталитаризъм, диктатура или демокрация, е все едно. Неподготвените и отвикналите да мислят възприемат тези неща не с действителната им същност, а в рамките на илюзиите, които догмите са им вменили. Ако съществуват разлики, те са в подробностите и не задълго, за съжаление.

С отминаването на махмурлука всеки опиянен от пропагандата, повярвал и отдал се на своите рустикални, пасторални блянове за нова Аркадия, излиза от транса или унеса. Свестява се или го стряскат, за да се опомни. И да се сблъска с настоящата действителност: Осем най-богати хора владеят колкото една втора от човечеството.

image

Хайде, да речем, че е преувеличено, както писах преди два-три месеца. Ама надали чак толкова. Тъй като нямаме никаква представа, дали сред тях битуват Ротшилдови, Рокфелерови, Голдманови…

Едно е сигурно: неравенството ни притиска отвсякъде. И е видно навсякъде. Напомня ни за комунизма. При него, държавния капитализъм, съвременния робовладелски строй, върхушката на компартията, алчно червената фашистка номенклатура се ширеше в дворци, за които не бе плащала. Сред лукс и разгул, на които биха могли да завидят едновремешните императори.

Возеха я в лимузини с размери на железопътни вагони. А тя искаше още и още. Не познаваше насищане. Същевременно робите на системата чакаха с години за ЗАЗ – „Запорожец“. Нещо като автомобил, нещо като тротинетка, изобщо като нищо на света…

Онези, които уж бяха дошли на власт в името на народа, го мачкаха и потискаха така, както и феодалите през ранното Средновековие не са постъпвали с крепостните селяни. Сега наследниците им пледират за единство – солидарност. Примиреното стадо послушно навежда глава и преживя, за пореден път предпочело „острата сабя“ да подмине врата му…

image

Очаква го безбъдеще. Историята е неумолима. В този случай, в наши дни, нейната присъда ми се струва справедлива.

Чух, че след изборите другарката Нинова, женена за дърт митничар, бивш кадър на СДС-то на Иван Костов, Йорданка Соколова и зет й Христо Михайловски, настоящ слуга на лукойлния правешки олигарх Валентин Златев, станала поредната, която зинала да изрече познатия призив. Да гледаме напред, в „светлото социалистическо бъдеще“, провикнала се тънкокраката цуцулана. В никакъв случай да не се връщаме в миналото и „да си играем“ на комунисти и антикомунисти. Това било най-вредното нещо на този свят!

image

Цели 26 години слушам такива „напътствия“. Автентичният антикомунизъм не беше допуснат до тези земи. Дори във Великото народно събрание имаше един единствен такъв. И той не беше сред официализираната като „антикомунистическа опозиция“, наречена Съюз на Държавна Сигурност. И го набедиха, че е ченге. А закъснелият му съдник, след като въртя широкия си като Съветския съюз радневски дирник, чучна в парламентарно кресло сред онези, които беше квалифицирал като „шайка“.

image

Днешните съглашатели са гъвкави. С лекота обръщат резбата. Стават accroche-cœur – билидъвчета,[На английски – kiss-curl.] на компартийните си сайбии. Двамата – Б.Б. и А.Т. си приличат даже по прическите. Не е решила банкянската мома, не си е обръснал мустаците другарят с малко име „Политолог“…

image

Освен всичко останало, комунистите са изпечени и безочливи лъжци. Мамят, без да им трепне мигла. Толкова нагло, че понякога даже е смешно. И понеже са комплексари с извратено болшевишко минало в системата на БКП и СССР, се мъчат да пренапишат биографиите си. Ако за това не са се погрижили техните партийни секретари или водещи офицери от Държавна сигурност.

Спомняте ли си безпардонната лъжа на Росен Плевнелиев за „геройската му постъпка на 10 ноември 1989 година“? На тази дата, но четвърт век по-късно, той изрече следните нагли небивалици, които публиката му прости все едно беше чула изблик на развинтената фантазия на малко дете:

„Питате къде бях на 10 ноември 1989 година? Да ви кажа една тайна – бях на площада и бях на митинга с два плаката: „Съд за виновниците“ и „Дворците на БКП да станат болници и училища“. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев пред БГНЕС.

image

„С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-ти курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците“, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища“. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг“, разказа Плевнелиев.

Той обясни, че при пристигането им с Попов на митинга, те се опитали да дадат един от плакатите на други присъстващи, но никой не е посмял да го вземе.

„Крайно време е да разкрием фактите и да направим своите изводи. Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците по история. Крайно време е да сложим Държавна сигурност в музея“, коментира Плевнелиев по време на откриването на конференция на тема „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещото“. Тя е част от инициативата „25 години свободна България“.“

image

Да обсъждаме измамите на лъжливата ирландска пастирка означава да паднем до неговото болшевишко-ченгесарско селяндурско, колхозно ниво. Наследство му е. Учители от Пиринския край са ми разказвали, как преди да стане окръжен Gauleiter по образованието на БКП в Горноджумайско, още в края на шейсетте баща му – Асен Плевнелиев, ходел да донася, че учителите по селата взимали допустимия декар земеделска „за самозадоволяване“. (Звучеше сякаш ще мастурбират на нея.) И я обработвали, вместо да си гледат уроците…

image

В рамките на няколко месеца около прословутото „геройско“ и „антикомунистическо“ изпъчване на уж държавния ви глава, станаха няколко събития.

image

Първо, именно другарят с малко име „Политолог“ разкри истинската същност на семейство Плевнелиеви. Родители – не просто членове на БКП, а активисти. Таткото – щатен служител на Окръжния комитет на БКП, издигнал се до ръководител на сектор. А майката – окръжна председателка на тоталитарния Учителски съюз(днес превърнал се в център за "насочено пазарене" - дават указания на деца/ученици към кои комунистичски бизнеси на ДС да потрбяват/пазарят ) и заместник-партийна секретарка на училището, където била директорка!…

Второ, все тогава, на дискусия, предавана пряко по БНТ, на въпрос на Георги Жеков за повече подробности относно комунистическото семейство, от което произлиза, „Ирландската пастирка“ за пореден път излъга, че родителите му нямат нищо общо с БКП и нейното управление.

След което двамата с моя приятел, водещ на собственото си предаване „Безкомпромисно“, го разобличихме. Нещо повече, уточнихме, че самият той – Росенчо Плевнелиев, като студент във ВМЕИ „Владимир И. Ленин“, е бил приет за член на БКП. Фигурира в списъците за издигане на активистите по комсомолска линия точно като… млад член на партията, обявена със закон за престъпната организация.[Вж. „Безкомпромисно с Георги Жеков Април 2016“, Georgi Jekov, YouTube, May 21, 2016 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=5giNRF1rctE&t=5s] Това сведение също дължим на свръх амбициозния другар Антон Тодоров от Раднево.

Пробивайки си път нагоре по стълбата, описана в „приказката“ на Христо Смирненски, напуснал редиците на СДС, по онова време той беше част от партията СКАТ. Прегръщаше се с членовете на БКП и офицери от Държавна сигурност Стефан Солаков и Велизар Енчев. Не се гнусеше да се обръща към тях с „господин“. Нито веднъж не рече в лицата им онова, което – може би – е мислил за тях. Личеше охотата, с която участва в седенките им, предназначени за тъпанари – част от програмата на световния комунизъм. Не се свенеше да разкрива Б.Б., двете Ц.Ц. – физкултурничката и стругар-интелигентката, уж юристката – с тяхната бандитска същност. Наричаше банкянската премиерка „агент „Буда“. Издаде съответната, споменавана не веднъж книга за тяхната „шайка“…

След което скъса със СКАТ и своите другари по милиционерска линия, които от водещи офицери бяха станали водещи на телевизионни предавания. Даже обруга двамата – аргументирано, с документи, вече обявявайки ги за „ченгета“, „комуняги“ и всичко, както му е редът по адрес на такива престъпници.

image

Някъде през онези дни се е прегърнал с довчерашната мишена на своите „журналистически разследвания“, Брижит Бардо от село Банкя, Софийско. Днес вече е депутат от филиала на БКП, наречен ГЕРБ, командван от нея, от самата – Б.Б..

И ето, в чепиците на „Малкия Мук“ на туземната ни милиционер-партокрация, влезе друг „херос“. Методът на измамата, който използва, е идентичен на „героичните антикомунистически“ лъжи на другаря Плевнелиев, навремето твърдящ, че няма да се кандидатира за президент.

Товарищ Елезов, Росен Георгиевич, режисьор в Българската (анти)национална телевизия, се родее с Асенович почти буквално – по име и произход. Роден е в Горна Джумая, а Плевнелиев – в Неврокоп, Горноджумайско. Разбира се, окръжният град е наричан другояче. И той се пръкнал в семейство на комунистически номенклатурни кадри. Това му осигурило следването в МГПУ – съкращение от Московский государственный университет печати.

Завършил книгоиздаване и полиграфия. За кратко в съветската столица се засякъл с друг „герой нашего времени“, видния изследовател на канарчетата и танковете Евгений Михайлов – партиен многобоец. Бидейки комсомолски секретар на всички български студенти в Москва, по тази линия режисьорът с един филм се явявал организационно-идеологически началник на Елезов.

image

За последно, заедно с Георги Боздуганов, личния масажист на Ф.Д. – този Фил Кенеди на комунистическия тероризъм и жестокост у нас през четиридесетте – се въртят около агента на Държавна сигурност с псевдоним „Павлов“, другаря Владимир Зидаров, по-познат под името Лютви Местан. Двамата – Михайлов и „грозный“ Боздуганов – са в партийката ДОСТ. Но са преминали през СДС и перцата му. „Павлов“ беше и в ДПС. Като любимец на товарищ Доган, Ахмед Демирович, оглавяваше организацията. Но не за него ми е думата сега.

Комунистите и ченгетата, разрушителите, са навсякъде


След завръщането си от Москва Росен Елезов бил приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, за да се дипломира като режисьор. Това беше възможно единствено за конкретно определени млади другари, на които партията имаше доверие по всички възможни линии. Ставаше по списък. И Михайлов е бил сред тях в качеството си на номенклатурен комунистически зет. Обратното на Елезов, той първо учил в София, а сетне – в тъй мразената от него през последните две и половина десетилетия съветска столица…

През онези времена, подобно на Плевнелиев, и Росен Елезов имал „героични антикомунистически прояви“. За една от тях разказа по БНТ, в която се подвизава безметежно и без прекъсване вече повече от двадесет лета. Без капка срам поднесе на наивните зрители със силикон, вместо сиво вещество в главите, следната фантасмагория:

www.youtube.com/watch


Къде е лъжата? В какво се състои? Който не е схванал, е редно да се запита от какъв зор е на този свят? Този вид Росенчо Горноджумайски и Московский, в комплект с двамата си приятели непременно би трябвало да бъде вписан в популярната някога „Книга на рекордите“ на ирландската фирма за бира “Guinness”. В дисциплината „най-бързо писане на пишеща машина и размножаване на циклостил“. Ако не съществува, номенклатурната му алчно червена директорка Вяра Анкова, наследница на полковник, поради което мандатност не я лови, да поиска създаването й от издателите на четивото с куриози и рекорди.

Циклостилът представлява елементарна машинка за отпечатване на съвсем малки тиражи, задвижвана ръчно или с електромотор. Тя използва като печатарска матрица восъчни листове. Всеки от тях е с размер „А-4“, на нормален лист за машинопис или фотокопиране, т. нар. ксерокс – от названието на фирмата, пуснала изобретението. Възможно е да има и по-големи, но не съм виждал и чувал за такива.

image

При социализма восъчните листове бяха достъпни само от ведомствените книжарници срещу фактура на името на предприятие. Беше невъзможно физическо лице да се добере до такъв книжарски материал. Милицията следеше строго продажбите и използването. Зер, да не започнат да печатат бюлетини. Старите комунисти имаха опит в подобни нелегални акции и се пазеха.

Знам го от личен опит. Нали се занимавах с рекламните бюлетини за новоиздадените пощенски марки, които ДТП „Филателия“ разпращаше до медиите. Най-малко година не ми позволяваха сам да включвам циклостилния апарат… Предавах всеки използван восъчен лист – и сгрешените – на съответната отговорничка.

Държал съм в ръцете си двата тома с бели корици на Георги-Марковите „Задочни репортажи за България“, издадени в Швейцария. Доста обемисти книги.

Ха сега си представете, как тези трима „героични“ тайни „антикомунисти“, подкрепяни от Ирина, щерката на един от най-големите сатрапи в соцкултурата – Димитър Канушев, постоянен гост на Кеворкяновото предаване, са успели за една нощ да препишат на восъчни листове общо повече от 800 страници. След това да ги извъртят една по една на циклостил, появил се незнайно откъде! „Магьосници!“

Някога хората казваха: „Посмали, Манго!“

С днешен свръхмодерен скоростен апарат за фотокопиране доста трудно бихте могли да тиражирате 60-70 копия от тези книги за една нощ. Проверих. Трудоемко и досадно е. Разгъване, притискане, включване на машината, подреждане… Какво да говорим? Става, само при качествено първо копие, което да служи за матрица. Но и тогава не е сигурно…

image

А по онова време, както този Росенчо Московский признава, всякаква размножителна, в това число и фотокопирна, техника се срещаше в централните и неколцина специализрани ведомства.

Лъжец! Долен комунистически измамник! Но зрителите лапат фалшификациите и одобрително клатят глави… А никой от двамата водещи преститутки в студиото – мъжлето – довереник на покойната червено-оранжева номенклатурна „дама“ Васа Ганчева – не повдигна въпроса за достоверността на заявлението.

Обаче онова, от което ми горчи силно, е, че въпросният московец Росен Елезов е бил главен редактор на вестник „Либерален конгрес“, издание на едноименната Янко-Янкова партия. Сега пак той снима филм за друг мой добър познат – анархокомуниста Георги Константинов. Странно, адашът ме избягва. За последно се появи в мое предаване през 2012 година. След това не удържа на дадената дума за следваща поява в телевизионната „Диагноза“.

За последно му гостувах през есента на 2014-а, когато възстановиха предаването ми. Отказа да участва, позовавайки се на възрастта си и на здравословни проблеми. Но с Росен Елезов може?! Наистина е странно и неразбираемо. Или да диря под вола теле, както се казва.

Други масово разхвърляни лъжи показват двойните стандарти, прилагани и в чалгарска Номенклатурия. Не ми казвайте, че винаги е било така. Навярно знам по-добре от вас. Защо никой не ги изобличава? Не от някакви пристрастия, а в името на истината.

Говоря за постоянните нападки към Лютви Местан и неговия филиал на БКП-ДС, наречен ДОСТ. За това, че турски емисари – политици – идвали тук, за да ударят рамо на предизборната кампания на този родопски „Рамбо“.[180] На черкезина и каракачанеца им посиняха езиците, а очите им за малко да излязат от орбита, квичейки срещу това. Надявам се, че няма да се намери чак такъв top idiot, който да си въобрази даже за частица от секундата, че защитавам споменатата партийка или съседната ни страна. Никой не избира комшиите си…

Ала да бъдем честни. Върнете се точно 27 години назад. Тук вече беше пристигнал и си заминал Джеймс Бейкър, държавният секретар на САЩ. Нему и на господарите му дължим фалшиво „антикомунистическата“ псевдо опозиция, съставена само от комунета и ченгета.

image

После довтаса вицепрезидентът Дан Куейл. Комунистът марксист Желю Желев се изтипоса до него на митинга пред паметника „Александър Невски“, ужким и храм. Редом с тях се мъдреха останалите членове на БКП, щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност. И вдигаха два пръста, наподобявайки „заешки ушенца“, по думите на моя приятел Петър Гогов, политически затворник на комунистическия режим. Подкокуросвайки множеството на площада да крещи “Ю Ес Ей!“. Десетина месеца по-рано същите тълпи, преминали в шествие по столичните улици, ревяха с пълен глас лозунги във възхвала на партията-майка, на нейната „национална“ политика и против Турция. Пред посолството на съседите ни с пълно гърло ревяха прокомунистически, антитурски и антинатовски речи „демократи“ от ранга на пукналия Гиньо Ганев, зет на Кимон Георгиев, и Любен Дилов – последният комсомолски секретар на Юридическия факултет на Софийския университет.

Почти по същото време от Лондон долетя всеизвестният интернационален аферист Робърт Максуел с бригада културно-масовици от Албиона. Сред изпълнителите личаха имената на Глория Гейнър и групата “Boney M”. Агентът на най-малко три шпионски служби с рождено еврейско име Ян Лудвик Химан Биниамин Хох, беше ангажирал националния стадион „Васил Левски“ за предизборно тържество-концерт на… Луканово-Младеново-Джуровата партия БСП, дни по-рано – още БКП.

image

После се появи парижкият евреин Жак Сегела. Накара домораслите „неформали“ от компартията и нейните служби за партийна сигурност, рекрутирани в СДС, да съблекат домашно плетените пуловери. (По магазините нямаше кой знае какъв избор, пък и произхождаха от нечуй глас – мазетата на милицията, явната и тайната. Въпрос на вкус…)

Подрязаха косите и брадите им, раздадоха костюми и вратовръзки, станали задължителни – униформа и на „демократичните сили“. Сегела или някой от подчинените му измисли девиза „Времето е наше“. Пак този челен отряд на корпоратокрацията във френската рекламна индустрия проведе акцията „Синя София“, тапицирала с плакати с ликовете на комунисти и тайни милиционери на фона на стилизирано лъвче…

image

След това започна израелската инвазия. Нашествието на чифутите стана крестящо видно навсякъде. България е нещо като израелска резервна строителна площадка. Фирми от ционистката държава построиха затворени еврейски квартали и цели селища във Велико Търново, Пловдив, София, по Черноморието… Руснаци, евреи, турци и араби притежават най-малко една четвърт от земята и навярно още повече от недвижимата собственост. Цяла Северна България е зарязана. Там не се изпълнява нито един важен проект, който да съживи половината от територията на страната. Изключението е пословичният втория мост над Дунав край Видин, изграден от… чужденци – испанци.

Не се предвиждат магистрали, нито промишлени предприятия. Държавата се е оттеглила от древната Мизия. Тя, почти цялата, е предоставена на милостта на циганите. И може би на бъдещите си обитатели от „библейските земи“.

image

Не бях възпитана като ционистка, а като социалистка, както повечето евреи преди холокоста[Роузан Бар – американска актриса и телевизионна продуцентка, два пъти кандидатствала за президентка на САЩ от Зелената партия и от Партията на мира и свободата. Тя е родена през 1952 г., след т. нар. холокост. Затова изявлението й е многозначително. Иначе казано – през петдесетте никой не бил чувал за нещо подобно. Истината е, че това нашумя след международното възмущение от Шестдневната война през 1967 година, когато Израел учетвори територията си. ]
Ако антикомунизмът се беше състоял, нещата в нашата Татковина, скъпа на малцина, щяха да са съвсем различни. Ние се въртим в омагьосания кръг, формиран от колоните тошовисти и лукановисти, гонещи опашката си. И изчезваме в мизерия и несрета. Старата болшевишка селяндурска „аристокрация“ – на БКП, БЗНС, ДКМС и ДС – предизвика всичко това. И докара страната до настоящото й дередже. Нито за миг не е имало антикомунисти на власт. Защото онова, което тъпанарите смятат за „капитализъм“, е етап от световната революция. А тя е комунистическа по замисъл – идеология, организация и изпълнение.
„Но млъкни сърце“, както се утешавал поетът…
Вместо това, комунизмът се разпространява като пандемия. Смятаните за „десни“ се прегръщат с откровени комунисти. Хващат се на тяхната въдица или се цанят на работа в предприятията им.

image

diagnosa.net/




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685264
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031